2 Коринтяни 7 глава
×
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13 
📖 💬 1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
📖 💬 2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.
📖 💬 3 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
📖 💬 4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
📖 💬 5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
📖 💬 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;
📖 💬 7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.
📖 💬 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
📖 💬 9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.
📖 💬 10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
📖 💬 11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
📖 💬 12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.
📖 💬 13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
📖 💬 14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.
📖 💬 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
📖 💬 16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
Превод от 1940 г
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13