📖 💬 🔖 0 📝 1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

📖 💬 🔖 0 📝 2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

📖 💬 🔖 0 📝 3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе стадото си между кремовете.

📖 💬 🔖 0 📝 4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

📖 💬 🔖 0 📝 5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

📖 💬 🔖 0 📝 6 Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

📖 💬 🔖 0 📝 7 Челото ти под булото е Като част от нар.

📖 💬 🔖 0 📝 8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

📖 💬 🔖 0 📝 9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

📖 💬 🔖 0 📝 10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

📖 💬 🔖 0 📝 11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

📖 💬 🔖 0 📝 12 Без да усетя, ожидането ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

📖 💬 🔖 0 📝 13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!