📖 💬 1 А Иов в отговор рече: -

📖 💬 2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

📖 💬 3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

📖 💬 4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

📖 💬 5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

📖 💬 6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

📖 💬 7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

📖 💬 8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

📖 💬 9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

📖 💬 10 Но, това ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

📖 💬 11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

📖 💬 12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

📖 💬 13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

📖 💬 14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

📖 💬 15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

📖 💬 16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

📖 💬 17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

📖 💬 18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

📖 💬 19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

📖 💬 20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

📖 💬 21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

📖 💬 22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

📖 💬 23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

📖 💬 24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

📖 💬 25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

📖 💬 26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

📖 💬 27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

📖 💬 28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

📖 💬 29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

📖 💬 30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?