📖 💬 1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

📖 💬 2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

📖 💬 3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

📖 💬 4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

📖 💬 5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

📖 💬 6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

📖 💬 7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

📖 💬 8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

📖 💬 9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

📖 💬 10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

📖 💬 11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

📖 💬 12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

📖 💬 13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

📖 💬 14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

📖 💬 15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

📖 💬 16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

📖 💬 17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

📖 💬 18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

📖 💬 19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

📖 💬 20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

📖 💬 21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

📖 💬 22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат пред него.

📖 💬 23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

📖 💬 24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

📖 💬 25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

📖 💬 26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

📖 💬 27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

📖 💬 28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

📖 💬 29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

📖 💬 30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

📖 💬 31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

📖 💬 32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

📖 💬 33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

📖 💬 34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.