📖 💬 🔖 0 📝 1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

📖 💬 🔖 0 📝 2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

📖 💬 🔖 0 📝 3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

📖 💬 🔖 0 📝 4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

📖 💬 🔖 0 📝 5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

📖 💬 🔖 0 📝 6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

📖 💬 🔖 0 📝 7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

📖 💬 🔖 0 📝 8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

📖 💬 🔖 0 📝 9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

📖 💬 🔖 0 📝 10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

📖 💬 🔖 0 📝 11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

📖 💬 🔖 0 📝 12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

📖 💬 🔖 0 📝 13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

📖 💬 🔖 0 📝 14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

📖 💬 🔖 0 📝 15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

📖 💬 🔖 0 📝 16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

📖 💬 🔖 0 📝 17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

📖 💬 🔖 0 📝 18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

📖 💬 🔖 0 📝 19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

📖 💬 🔖 0 📝 20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

📖 💬 🔖 0 📝 21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

📖 💬 🔖 0 📝 22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

📖 💬 🔖 0 📝 23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

📖 💬 🔖 0 📝 24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнят светлостта на лицето ми.

📖 💬 🔖 0 📝 25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.