📖 💬 1 А Иов в отговор рече:

📖 💬 2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

📖 💬 3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

📖 💬 4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

📖 💬 5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

📖 💬 6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

📖 💬 7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

📖 💬 8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

📖 💬 9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

📖 💬 10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

📖 💬 11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

📖 💬 12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

📖 💬 13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

📖 💬 14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

📖 💬 15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

📖 💬 16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

📖 💬 17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.