📖💬 1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
📖💬 2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
📖💬 3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.
📖💬 4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
📖💬 5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
📖💬 6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.
📖💬 7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
📖💬 8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.
📖💬 9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
📖💬 10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
📖💬 11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
📖💬 12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
📖💬 13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
📖💬 14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
📖💬 15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
📖💬 16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
📖💬 17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
📖💬 18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
📖💬 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
📖💬 20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
📖💬 21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
📖💬 22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
📖💬 23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
📖💬 24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
📖💬 25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
📖💬 26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
📖💬 27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
📖💬 28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
📖💬 29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
📖💬 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
📖💬 31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
📖💬 32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
📖💬 33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
📖💬 34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
📖💬 35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.
📖💬 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
📖💬 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
📖💬 38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.