📖 💬 1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

📖 💬 2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

📖 💬 3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене,

📖 💬 4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

📖 💬 5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

📖 💬 6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

📖 💬 7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

📖 💬 8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

📖 💬 9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

📖 💬 10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

📖 💬 11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

📖 💬 12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

📖 💬 13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

📖 💬 14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

📖 💬 15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

📖 💬 16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.