📖 💬 1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

📖 💬 2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

📖 💬 3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

📖 💬 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

📖 💬 5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

📖 💬 6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

📖 💬 7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

📖 💬 8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

📖 💬 9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

📖 💬 10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

📖 💬 11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

📖 💬 12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

📖 💬 13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

📖 💬 14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

📖 💬 15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

📖 💬 16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

📖 💬 17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

📖 💬 18 Наистина, както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

📖 💬 19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

📖 💬 20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

📖 💬 21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

📖 💬 22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.