📖 💬 1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

📖 💬 2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

📖 💬 3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

📖 💬 4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

📖 💬 5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

📖 💬 6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

📖 💬 7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избави от ръката Ти?

📖 💬 8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

📖 💬 9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

📖 💬 10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

📖 💬 11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

📖 💬 12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

📖 💬 13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

📖 💬 14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

📖 💬 15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

📖 💬 16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

📖 💬 17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

📖 💬 18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

📖 💬 19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

📖 💬 20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

📖 💬 21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

📖 💬 22 Земя мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.